Колко често позволяваме на лошите мисли да се загнездят в ума ни и да изгонят хубавите. Ето, вчера например нещо се ядосах в работата - не беше кой знае какво, ама ме изнерви. След това обаче се запознах с един невероятен човек - от години не бях виждал толкова плам, толкова мечти, толкова копнеж, събрани в една душа.
Когато се прибрах у дома, половин час разказвах за проблемите в работата. И после се сетих да кажа и за невероятния човек.
Проблеми и ядове имам всеки ден, а подобен човек от години не бях срещал. Защо оставям лошите мисли да дойдат преди добрите?
А някъде бях чел, че да се мисли позитивно е точно толкова трудно, колкото и да се мисли негативно... Или точно толкова лесно... :)

sorry,ne iskah da sym anonimen

По теорията на вероятностите невероятното е човек да те срещне. Теб да срещне. Защото именно ти можеш да видиш у отстрещния онова различното, доброто, великото или просто да го събудиш. Човекът си е обикновен. Преди да те срещне.
Преди.

След това става и по-чист и по-добър. Следователно - още по-обикновен. И по -близък до извора.

Да се мисли негативно е най-лесното нещо на света. както и да се каже нещо лошо. Никакво усилие не се изисква. Спираш да мисли, да чувстваш и си представяш, че си рекламно лице на аптека:))))