Пускам си компютъра и се започва - ICQ, Yahoo messenger, Skype - и трите се включват автоматично и долният десен ъгъл на екрана ми се препълва с мигащи съобщения.
Проверявам си пощата (т.е. 3-те пощи) в Google, Yahoo и ABV. А да, и служебната.
Пускам по някой коментар в блоговете на един-двама приятели. После и по някой друг безплатен смс.
Мобилният ми телефон зазвънява. Една мелодия за една група приятели, друга за родителите, трета за колегите. Кратко позвъняване за смс.
Служебният телефон зазвънява. Там е една мелодия за всички.
И цял ден комуникирам по всевъзможни канали.
А кога ще общувам?

Ами какво да ти кажа, Мишко, ако не бяха каналите за комуникация, нямаше да мога да си върна някои загубени приятели. защото от работа, от учене, от трудно съвместяване на хиляди ангажименти, които сама съм си избрала и направила, не ми оставаше време за тях... Промених стратегията (промяна номер едно!) - вместо редовното "е, хайде, ще се чуем, ще се видим", свикнах сутрин да изпращам по една усмивка (да, за съжаление виртуална, ама искрена) и "хубав ден" на приятелите си, които са в ICQ. И ми е не по-хубаво или по-лесно, ами възможно да съм в час с техните болки и радости, макар и написани. Та това си мисля - както си го направиш :)